EpiDoc представлява широк спектър от сътрудничество между проекти и учени, които работят с документи от антични източници в Text Encoding Initiative (TEI) XML, и изработват препоръки, инструменти и добри практики за дигитално кодиране, обработка и публикуване на подобни текстове. Главната страница на EpiDoc може да бъде намерена на следния адрес: http://epidoc.sf.net.

Настоящият документ (Насоки за EpiDoc) е текущ продукт от дейността на EpiDoc общността през последните няколко години. Той описва как се кодират разнообразни особености на епиграфските и папироложките документи, въз основа на базови принципи за редактиране на научни текстове (например т. нар. Установени практики по Leiden за особености при транскрибиране, както и модели за данни като Electronic Archive of Greek and Latin Epigraphy (EAGLE) за особености при описателни и исторически елементи). Насоките трябва да бъдат използвани заедно с EpiDoc Schema, според които валидността на документи, маркирани съгласно тези принципи, трябва да бъде потвърдена, както и с EpiDoc Example Stylesheets, чиято главна цел е да предоставят основен израз на всяка от описаните особености.

Насоките за EpiDoc не претендират да дават пълно обяснение на това как се стартира EpiDoc проект, създава уебсайт, изграждат инструменти за търсене, или други подобни технически и съвместни начинания, които публикуването на кодирани текстове онлайн изисква. Нито пък са детайлно въведение към епиграфиката или папирологията; те Насоките предимно представляват ръководство към XML кодирането на особености на издания на антични документи, често използвани в областта на епиграфиката или сродни на нея дисциплини.

Въпреки че няма единна установена практика за структуриране на епиграфско или папироложко издание, Насоките за EpiDoc (и EpiDoc Stylesheets) подемат подход, който е в съответствие с моделите, използвани в проекти и съвместни сътрудничества като Advanced Papyrological Information System (APIS), EAGLE, и Programme d’enregistrement, de traitement et de recherche automatique en épigraphie (PETRAE). Предвид факта, че дисциплината епиграфика в общ смисъл и в частност, дигиталната епиграфика, вече имат устойчиви модели на добри практики в структурирането на издания, ние просто препоръчваме кодиране в TEI XML на същите данни и наблюдения, които в своята практиката учените са установили за важни или полезни.

Насоките за EpiDoc са замислени като допълнение към Установените практики на Leiden (оттук-нататък "Leiden"), които повече от 80 години намират приложение в областта на епиграфиката и папирологията и се възприемат от широк спектър науки в областта на филологията и документаристиката. В Насоките е разписано, че Leiden се възриема за безспорна основа за отразяване на различия, регистрирани в дадено издание на предмодерен текст, като техните препоръки и примери се основават на тези различия, без да се изискват специфични типографски установени практики и препоръчани сигли в това отношение. Т.е целта на EpiDoc е ясно да регистрира в XML такива текстови интервенции като редакторска добавка на символи, които са напълно изгубени или с нарушена цялост, без да има нужда тези добавки да бъдат предадени в „квадратни скоби” ("[" и "]") в самия XML или какъвто и да бил производен документ. С други думи, режимът на работа на EpiDoc Example Stylesheets по подразбиране е да произведе предаване в Leiden на кодираните текстове в EpiDoc. За TEI често е възможно да се регистрират разночетения, които са по-прецизни или в дълбочина по-ясни, отколкото при Leiden, като тук са описани подобни възможности. Но настоящите Насоки не препоръчват да се заменя стандартната епиграфска или папироложка практика с такива нови принципи.

Изработените и препоръчани от общността на EpiDoc Насоки представляват подмножество и усъвършенстване на Насоките на TEI, които препоръчват кодиране с XML на широка гама литературни и исторически текстове и лингвистични сборници. Както EpiDoc е специализация на TEI за антични документи и обекти, даващ препоръки единствено за онези елементи, атрибути и обекти от значение за тази специфична под-общност, така в основата на Насоките за EpiDoc се корени идеята да допълват (и в никакъв случай заместват) Насоките на TEI. Предимно разделите, касаещи препратките и техническата част от TEI, остават безценен източник за потребители на EpiDoc, които често ще намират полезни списъци с елементи, обяснения на атрибутите за стойност или видове данни, примери за употреба в широк диапазон от контексти и подробни описания на особеностите при маркирането с XML. Насоките за EpiDoc предлагат доста ограничен набор от TEI елементи, модели за съдържание, атрибути и стойности, така че файл в EpiDoc е винаги валиден TEI файл, но не всеки TEI файл е валиден в EpiDoc. В случаите, в които Насоките за EpiDoc въвеждат повече ограничения, отколкото тези за TEI, следва да се приеме, че първите насоки имат предимство пред вторите; обратно, в тези, в които TEI навлиза в по-големи детайли или предлага по-полезен набор от примери, трябва, разбира се, да се вземе предвид и да се счита за изконен източник за всяка употреба на EpiDoc.